При избора на броя и местоположението на средствата за измерване са отчетени особеностите на релефа, изискванията за надежден цифров пренос на информацията по УКВ радиоканал и наличната инфраструктура. Трите автоматични метеорологични станции MS&E-4 (АМС) са разположени в три характерни за района места:
1. AMС1 е разположена на платото южно от АЕЦ "Козлодуй", което има денивелация +90 м., спрямо площадката на АЕЦ "Козлодуй". Това място е типично за по-голямата част от района около АЕЦ "Козлодуй";
2. AMС2 е разположена в ниската част, до река Дунав и е с денивелация -15 м. Тази AMС е представителна за вятъра в случая на тихо време в района, тъй като регистрира каналния ефект от голямата река;
3. AMС3 е разположена в района на вливане на реките Скът и Огоста в река Дунав и е с денивелация + 20 м. Тази AMС регистрира ефекта от двете дълбоки корита на реките върху вятъра в района.
При този избор на местоположението на AMС е възможно вярно възстановяване на полето на вятъра за целия контролиран район по данните от трите локални измервания. Препроцесингът на вятъра се налага от факта, че дифузионните модели работят с обобщени данни за вятъра в точката на емисия. Разликите в характеристиките на вятъра в трите точки на измерване са функция, която зависи едновремено от скоростта на вятъра и неговата посока. Препроцеснига се основава на емпиричен статистически модил, който трансформира данните за вятъра от трите точки в обобщена за района стойност, която се използва от дифузионните модели.
Аналогично е положението и при валежите. При тях основните пространствени разлики са свързани с типа на валежа - обложен или интензивен от конвективна облачност и поради това основните предиктори в статитстическия модел са интензивността на валежа и пространствените разлики в сумата му.

За получаване на необходимите данни за скорост и поска на основния пренос в атмосферата и височината на слоя на смесване се използва автоматична система за аерологично сондиране на атмосферата (AСАС). AСАС е разположена западно от АЕЦ "Козлодуй", отчитайки преобладаващия пренос в района. Използват се аерологични, цифрови радиосонди с GPS позициониране. Към AСАС е интегриран модел за автоматично определяне на скоростта и посоката на основния пренос в атмосферата и височината на слоя на смесване по получените вертикални профили на температурата, относителната влажност на въздуха и вятъра. AСАС е информационно интегрирана в АСММ и данните от нея автоматично се включват в общия радиообмен.

В нормативните документи на IAEA и материалите на Световната Метеорологична Организация отнасящи се до метеорологичните аспекти при нормална работа на АЕЦ и в режим на авария са формулирани основните изисквания към дисперсионните модели за оценка на разпространението на радиоактивни вещества в атмосферата.
Важно е да се знаят ограниченията при използването на съответния модел, тъй като за различни приложения, в зависимост от задачата и търсените резултати, може да се подбере подходящ модел. Така например в практиката, за оценка на дозови натоварвания за разстояния до 10 км от източника, най-широко използвани са Гаусовите модели. Но има и специфични ситуации, като: наличие на сложна орография; крайбрежни зони и големи реки; много високи комини; отчитане на трансформациите при мезо-мащабни задачи; и др. за които Гаусовите модели не са подходящи. Тогава се използват по-сложни Ойлерови или Лагранжеви модели.
В АСММ на АЕЦ "Козлодуй" до 2007 год. за оценка на дозовите натоварвания се използва числена реализация на класически Гаусов модел.
През 2007 г. като отделен модул на АСАС е интегрирана версия на модела EMAP (Eulerian Model for Air Pollution), разработен от проф. дфн Д.Сираков. Това е Ойлеров дисперсионен тримерен модел за оценка на концентрациите и депозициите на радионуклиди в района на АЕЦ "Козлодуй", както в режим на нормална експлоатация, така и при евентуална авария. Моделът използва декартова координатна система, с равномерна дискретизация по хоризонталата и неравномерна по вертикалата. Хоризонталните координатни повърхности, които следват формата на релефа, са по-гъсти при земята и се разреждат във височина, което съответства на типичните профили на метеорологичните елементи в граничния слой на атмосферата - бързи изменения при земята и по-плавен ход във височина.
Дифузионните схеми в ЕМАР са различни. По хоризонталата се използва явна схема с "отворени" граници. По-вертикалата се използва неявна схема с отворена горна граница. Причината за прилагане на неявна схема, е неравномерността на мрежата по вертикалата. На долната граница е зададено Нойманово гранично условие, отразяващо процеса на сухо отлагане на замърсителите при взаимодействието им със земната повърхност. Мокрото отлагане в ЕМАР се отчита чрез формула, подобна на тази за радиоактивния разпад.
В използваната в АСММ на АЕЦ "Козлодуй"  версия на ЕМАР е добавен препроцесинг за вятъра и валежите. Моделът ЕМАР е проверен в рамките на експеримента ЕТЕХ и в двете интеркалибрации, провеждани от Източния Метеорологичен Синтезиращ Център на ЕМЕР през 1997 и 2000г.

Средствата за приземни метеорологични измервания АМС1, АМС2 и АМС3 работят в "on-line" режим и са свързани в обща мрежа. АСАС работи само в режим на авария. Цялостното управление на измерването на вертикалните профили на метеорологичните елементи, архивирането на първичните данни и автоматичното стартиране на метеорологичните модели за определяне на височината на слоя на смесване и скоростта и посоката на основния пренос се извършва от компютъра на АСАС. При включване на АСАС тя автоматично се разпознава и интегрира в АСММ.
В пункта за контрол на параметрите на околната среда, разположен в АЕЦ "Козлодуй" се намира основния метеорологичния компютър. В него е инсталиран специален софтуер за управление на режимите на работа на средствата за измерване, контрол и диагностика на работата на АСММ, управление на телекомуникациите, визуализиране и архивиране на данните получени от АСММ. В този компютър са инсталирани и метеорологичните модели за препроцесинг на метеорологичните елементи. Специализираният софтуер максимално автоматизира всички процеси на получаване, първичен анализ, обработка и представяне на готови резултати, тъй като изискванията към експлоатиращия персонал в АЕЦ предполагат начална подготовка в областта на метеорологията. По тази причина, всички необходими знания са алгоритмизирани и заложени в този специализиран софтуер.

Така проектираната и изградена АСММ на АЕЦ "Козлодуй" отговаря на всички изисквания на съществуващата към момента национална и международна нормативна уредба, удостоверени при многобройните национални и международни проверки, а именно:
1. Осигурява в реално време, при нормална експлоатация и в режим на авария, метеорологични данни за:
    - скорост и посока на вятъра на височина 10 м., усреднена за период от 10 минути;
    - интензивност и количество на валежа;
    - дисперсия на посоката на вятъра;
    - клас на устойчивост на атмосферата по Pasquill;
    - температура и относителна влажност на въздуха;
    - атмосферно налягане.
2. Осигурява в реално време при възникване на авария в АЕЦ "Козлодуй" данни за:
    - височина на слоя на смесване в атмосферата над района на площадката;
    - скорост и посока на основния пренос в атмосферата.
3. Архивира и съхранява на технически носител цялата метеорологична информация за района на площадката на АЕЦ "Козлодуй" за целия период на експлоатацията й;
4. Разполага с надеждно верифициран числен дисперсионен модел за пресмятане на разпространението в атмосферата на радиоактивни вещества, концентрации, депозиции и дози в зоните на отговорност на АЕЦ;
5. АСММ е защитена, поддържана, сервизно обезпечена и калибрирана в регламентираните сроковете и осигурява минимум 95% от годишните данни.

Автоматична Система за Метеорологичен Мониторинг на АЕЦ "Козлодуй"
Автоматичната Система за Метеорологичен Мониторинг на АЕЦ "Козлодуй" (АСММ) е проектирана и работи в съответствие с изискванията на Safety Standards Series на International Atomic Energy Agency (IAEA) и на националната Агенция за ядрено регулиране. Изградена е през 1995 год. и първия реализиран голям проект на Консорциум "МСЕ". Модернизирана е през 2003 е 2010 год.
Публикации по проекта:
1. Хр. Брънзов. Автоматизирана система за определяне на разпространението на опасни вещества в атмосферата при аварии. Втора НПК на ПКЗНБА към МС-1993 г. том 6-ти, стр.156-164.
2. Хр. Брънзов. Система за мониторинг и прогноза на разпространението на опасни вещества в атмосферата в района на промишлен обект. Трета НПК на ПКЗНБА към МС-1994 г. том 6-ти, стр.54-59.
3. Hristomir Branzov, Julia Ivancheva. On the determination of Pasquill stability classes. Com. on Climatology of the International Geographical Union, Brno 1994, pp 67-72.
4. Hristomir Branzov, Julia Ivancheva. An alternative method for determining of the Pasquill stability classes, Environmental Statistics and Earth Science, Brno 1996, pp 51-53.
5. Хр. Брънзов, Автоматична система за метеорологичен мониторинг на АЕЦ "Козлодуй", Четвърта НПК на ПКЗНБА към МС-1997 г. том 5-ти, стр.135-138.
6. Hristomir Branzov, Automatic System for Meteorological Monitoring for environmental purposes, Conference on water observation and information system for decision support (BALWOIS), Ohrid, 2004, Abstracts p 362 and CD.
7. Hristomir Branzov, Meteorological Monitoring System for Industry and Energetics, 7th Panhellenic (International) Conference of Meteorology, Climatology and Atmospheric Physics, pp 254-261, Nicosia, 2004
8. Hristomir Branzov, Meteorological monitoring system for NPP "Kozloduy", WMO Technical Conference on Meteorological and Environmental Instruments and Methods of Observation (TECO-2005), Bucharest, 2005 .

Кликнете, за да увеличите!